Отесняха ми дрехите,
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп.
И си слушам душата,
и отеква празното ехо,
няма кой да отвърне,
отдавна детските стъпчици спряха.
Залутани скриха се спомени,
какво да я правя, тая широка душа,
тая празна душа, какво да я правя? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация