Свобода
Отесняха ми дрехите,
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп.
И си слушам душата,
и отеква празното ехо,
няма кой да отвърне,
отдавна детските стъпчици спряха.
Залутани скриха се спомени,
какво да я правя, тая широка душа,
тая празна душа, какво да я правя?
Утре нова рокля ще купя.
Утре синовете на прага ще стъпнат.
Утре мойто момиче ще метне къдрици.
Утре ще разтворя ръце.
Тая моя женска душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
