14.07.2013 г., 21:42

Свобода

686 0 4

Отесняха ми дрехите,

даже реприз не е нужен,

широко в душата ми стана,

по калдъръма на времето

денят ми мина в галоп.

И си слушам душата,

и отеква празното ехо,

няма кой да отвърне,

отдавна детските стъпчици спряха.

Залутани скриха се спомени,

какво да я правя, тая широка душа,

тая празна душа, какво да я правя?

Утре нова рокля ще купя.

Утре синовете на прага ще стъпнат.

Утре мойто момиче ще метне къдрици.

Утре ще разтворя ръце.

Тая моя женска душа...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...