Отесняха ми дрехите,
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп.
И си слушам душата,
и отеква празното ехо,
няма кой да отвърне,
отдавна детските стъпчици спряха.
Залутани скриха се спомени,
какво да я правя, тая широка душа,
тая празна душа, какво да я правя?
Утре нова рокля ще купя.
Утре синовете на прага ще стъпнат.
Утре мойто момиче ще метне къдрици.
Утре ще разтворя ръце.
Тая моя женска душа...
© Мая Тинчева Все права защищены