11 may 2015, 18:06

Свобода

  Poesía » Otra
487 0 0

И най-накрая бях свободна
да видя белия ден,

светлината в небето

и отминалия уморен

старец. 

 

Вдишвах глътки въздух,

почти не се удавих,

но свободна бях

да пия до задушаване.

 

И свободен беше този ден.

Като птица се рееше,

някъде високо, далече,

Слънцето грееше.

 

Щастлива отново бях,

че от черното се освободих.

Сега съм свободна

и само бяло обличам.


От клетката избягах,

летях с крилата ми две,

не спирах да повтарям 

"Свобода!" и пеех

с широко гърло на света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...