И най-накрая бях свободна
да видя белия ден,

светлината в небето

и отминалия уморен

старец. 

Вдишвах глътки въздух,

почти не се удавих,

но свободна бях

да пия до задушаване.

И свободен беше този ден.

Като птица се рееше,

някъде високо, далече,

Слънцето грееше.

Щастлива отново бях,

че от черното се освободих.

Сега съм свободна

и само бяло обличам.

От клетката избягах,

летях с крилата ми две,

не спирах да повтарям 

"Свобода!" и пеех

с широко гърло на света...