May 11, 2015, 6:06 PM

Свобода

  Poetry » Other
482 0 0

И най-накрая бях свободна
да видя белия ден,

светлината в небето

и отминалия уморен

старец. 

 

Вдишвах глътки въздух,

почти не се удавих,

но свободна бях

да пия до задушаване.

 

И свободен беше този ден.

Като птица се рееше,

някъде високо, далече,

Слънцето грееше.

 

Щастлива отново бях,

че от черното се освободих.

Сега съм свободна

и само бяло обличам.


От клетката избягах,

летях с крилата ми две,

не спирах да повтарям 

"Свобода!" и пеех

с широко гърло на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...