11 мая 2015 г., 18:06

Свобода

483 0 0

И най-накрая бях свободна
да видя белия ден,

светлината в небето

и отминалия уморен

старец. 

 

Вдишвах глътки въздух,

почти не се удавих,

но свободна бях

да пия до задушаване.

 

И свободен беше този ден.

Като птица се рееше,

някъде високо, далече,

Слънцето грееше.

 

Щастлива отново бях,

че от черното се освободих.

Сега съм свободна

и само бяло обличам.


От клетката избягах,

летях с крилата ми две,

не спирах да повтарям 

"Свобода!" и пеех

с широко гърло на света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...