Свобода
486
0
0
И най-накрая бях свободна
да видя белия ден,
светлината в небето
и отминалия уморен
старец.
Вдишвах глътки въздух,
почти не се удавих,
но свободна бях
да пия до задушаване.
И свободен беше този ден.
Като птица се рееше,
някъде високо, далече,
Слънцето грееше.
Щастлива отново бях,
че от черното се освободих.
Сега съм свободна
и само бяло обличам.
От клетката избягах,
летях с крилата ми две,
не спирах да повтарям
"Свобода!" и пеех
с широко гърло на света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Всички права запазени
