31 ago 2013, 22:24

Свободата

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Свободата

 

В моя ден самотно дълъг влез.

Откога стои отворена вратата...

Макар отворена е, щом в кафез

е птичката, не познава свободата.

 

И как навън сама да полети?

Щом не е научена, не знае

как да сбъдва своите мечти.

Дори да ù дарят безкрая

 

тя затворник вечно си остава

на клетката, страха и самотата,

пропуска туй, с което я дарява

СВОБОДАТА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Свободата, Санчо..." - беше казал Дон Кихот! Птицата в кафез не е свободна, но за Свободата трябват крила, небе и силен порив! Поздрав за идеята в стиха!
  • Мъдро и поучително!Чудесно е!Поздравления!
  • Поривът за свободата го имаме в себе си, само трябва да го почувстваме. Много ми хареса стиха ти! Поздрави!
  • Хареса ми! Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...