31 ago 2013, 22:24

Свободата

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Свободата

 

В моя ден самотно дълъг влез.

Откога стои отворена вратата...

Макар отворена е, щом в кафез

е птичката, не познава свободата.

 

И как навън сама да полети?

Щом не е научена, не знае

как да сбъдва своите мечти.

Дори да ù дарят безкрая

 

тя затворник вечно си остава

на клетката, страха и самотата,

пропуска туй, с което я дарява

СВОБОДАТА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Свободата, Санчо..." - беше казал Дон Кихот! Птицата в кафез не е свободна, но за Свободата трябват крила, небе и силен порив! Поздрав за идеята в стиха!
  • Мъдро и поучително!Чудесно е!Поздравления!
  • Поривът за свободата го имаме в себе си, само трябва да го почувстваме. Много ми хареса стиха ти! Поздрави!
  • Хареса ми! Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...