Aug 31, 2013, 10:24 PM

Свободата

  Poetry » Other
1.2K 0 4

Свободата

 

В моя ден самотно дълъг влез.

Откога стои отворена вратата...

Макар отворена е, щом в кафез

е птичката, не познава свободата.

 

И как навън сама да полети?

Щом не е научена, не знае

как да сбъдва своите мечти.

Дори да ù дарят безкрая

 

тя затворник вечно си остава

на клетката, страха и самотата,

пропуска туй, с което я дарява

СВОБОДАТА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Свободата, Санчо..." - беше казал Дон Кихот! Птицата в кафез не е свободна, но за Свободата трябват крила, небе и силен порив! Поздрав за идеята в стиха!
  • Мъдро и поучително!Чудесно е!Поздравления!
  • Поривът за свободата го имаме в себе си, само трябва да го почувстваме. Много ми хареса стиха ти! Поздрави!
  • Хареса ми! Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...