Свободата
В моя ден самотно дълъг влез.
Откога стои отворена вратата...
Макар отворена е, щом в кафез
е птичката, не познава свободата.
И как навън сама да полети?
Щом не е научена, не знае
как да сбъдва своите мечти.
Дори да ù дарят безкрая
тя затворник вечно си остава
на клетката, страха и самотата,
пропуска туй, с което я дарява
СВОБОДАТА.
© Албена Стефанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
