Свободата
Свободата
В моя ден самотно дълъг влез.
Откога стои отворена вратата...
Макар отворена е, щом в кафез
е птичката, не познава свободата.
И как навън сама да полети?
Щом не е научена, не знае
как да сбъдва своите мечти.
Дори да ù дарят безкрая
тя затворник вечно си остава
на клетката, страха и самотата,
пропуска туй, с което я дарява
СВОБОДАТА.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стефанова Все права защищены
