1 oct 2017, 10:58

Свободата...

  Poesía » Civil
1.1K 1 6

Някога исках да видя
как се променя живота
в тази страна на застоя;
как се надигат събития
и преминават през мене.
Някога исках да видя
в тази родина моя
всички пропуснати шансове
да се наричаме хора.
Исках за миг да усетя 
порив за дръзко летене
и да не бъде животът тлеене,
а да е горене.
Млад бях тогава и исках
да свалим от врата си хомота
на стари, мухлясали вождове
и на страха от живота;
да спре да тиктака часовникът
на отчайващото безвремие,
да вземем в ръце съдбата си,
да преживеем освобождение.
Млад бях тогава. Не знаех,
че свободата е състояние,
което не друг ни дава,
а робът живее във робство,
колкото и да го освобождават.
30. 09. 2017 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...