1 окт. 2017 г., 10:58

Свободата...

1.1K 1 6

Някога исках да видя
как се променя живота
в тази страна на застоя;
как се надигат събития
и преминават през мене.
Някога исках да видя
в тази родина моя
всички пропуснати шансове
да се наричаме хора.
Исках за миг да усетя 
порив за дръзко летене
и да не бъде животът тлеене,
а да е горене.
Млад бях тогава и исках
да свалим от врата си хомота
на стари, мухлясали вождове
и на страха от живота;
да спре да тиктака часовникът
на отчайващото безвремие,
да вземем в ръце съдбата си,
да преживеем освобождение.
Млад бях тогава. Не знаех,
че свободата е състояние,
което не друг ни дава,
а робът живее във робство,
колкото и да го освобождават.
30. 09. 2017 г.
Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....