Oct 1, 2017, 10:58 AM

Свободата...

  Poetry » Civic
1.1K 1 6

Някога исках да видя
как се променя живота
в тази страна на застоя;
как се надигат събития
и преминават през мене.
Някога исках да видя
в тази родина моя
всички пропуснати шансове
да се наричаме хора.
Исках за миг да усетя 
порив за дръзко летене
и да не бъде животът тлеене,
а да е горене.
Млад бях тогава и исках
да свалим от врата си хомота
на стари, мухлясали вождове
и на страха от живота;
да спре да тиктака часовникът
на отчайващото безвремие,
да вземем в ръце съдбата си,
да преживеем освобождение.
Млад бях тогава. Не знаех,
че свободата е състояние,
което не друг ни дава,
а робът живее във робство,
колкото и да го освобождават.
30. 09. 2017 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...