6 mar 2020, 7:23

Свободен

  Poesía » Otra
1.8K 1 4

Свободен съм!

А вятърът в косите

напомня ми, че още ще летя...

И в моя полет пътища извити

чертаят чувството за свобода...

Свободен съм .

Свободна е душата...

Свободно - тялото ми и духът...

Летя неудържимо все нататък

и ден, и нощ се сливат в моя път

 

Под колелата бягат километри

И вятърът побратим е със мен...

За мене няма нито ден безветрие.

Към хоризонта все съм устремен!

 

Денят ми всеки път ще ме подканя

да полетя - свободен, жив и див...

а залез дойде ли , ще сядам тихо,

за да почувствам колко съм щастлив...

Така – завинаги моторът мощен

под коленете диво ще реве

и ще ме води към китарни нощи,

където рокендролът ме зове...

Със този рев моторен аз живея...

А в залезите - със китарен плач...

И затова притихнал днес немея

в прегръдката на падащия здрач...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Написано е на един дъх. Като порив, като красива и изстрадана свобода го виждам сега, на края на жизнения път на моя брат. Носталгия по нещо толкова красиво, че в живота рядко се случва. Сега вече е наистина свободен, "...свободна е душата, свободно- тялото ми и духът... Летя неудържимо все нататък и ден и нощ се сливат в моя път". Светъл полет, братко мой и мир на душата ти. Обичам те.
  • Сега го прочетох и много ми хареса - ами видях свободата на 60-те на миналия век, свободата на мисълта, на чувствата и на хората, които много са научили (макар при нас в условията на просташка диктатура на безродни неграмотници), пренесена в сегашния век.
  • Благодаря, Катя! Отдавна май не бях качвал по нещо. Доста неща остават на листчета...
  • Поздравления за стиха ти, Георги! Хареса ми!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...