6.03.2020 г., 7:23

Свободен

1.7K 1 4

Свободен съм!

А вятърът в косите

напомня ми, че още ще летя...

И в моя полет пътища извити

чертаят чувството за свобода...

Свободен съм .

Свободна е душата...

Свободно - тялото ми и духът...

Летя неудържимо все нататък

и ден, и нощ се сливат в моя път

 

Под колелата бягат километри

И вятърът побратим е със мен...

За мене няма нито ден безветрие.

Към хоризонта все съм устремен!

 

Денят ми всеки път ще ме подканя

да полетя - свободен, жив и див...

а залез дойде ли , ще сядам тихо,

за да почувствам колко съм щастлив...

Така – завинаги моторът мощен

под коленете диво ще реве

и ще ме води към китарни нощи,

където рокендролът ме зове...

Със този рев моторен аз живея...

А в залезите - със китарен плач...

И затова притихнал днес немея

в прегръдката на падащия здрач...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написано е на един дъх. Като порив, като красива и изстрадана свобода го виждам сега, на края на жизнения път на моя брат. Носталгия по нещо толкова красиво, че в живота рядко се случва. Сега вече е наистина свободен, "...свободна е душата, свободно- тялото ми и духът... Летя неудържимо все нататък и ден и нощ се сливат в моя път". Светъл полет, братко мой и мир на душата ти. Обичам те.
  • Сега го прочетох и много ми хареса - ами видях свободата на 60-те на миналия век, свободата на мисълта, на чувствата и на хората, които много са научили (макар при нас в условията на просташка диктатура на безродни неграмотници), пренесена в сегашния век.
  • Благодаря, Катя! Отдавна май не бях качвал по нещо. Доста неща остават на листчета...
  • Поздравления за стиха ти, Георги! Хареса ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...