24 mar 2010, 16:51

Свободен

  Poesía » Otra
1.5K 0 1

 

Аз бях добър приятел, но уви –
не винаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо?
Защо понасях вашите комплекси,
когато при команда „на место!”
замръзвах, за да чуя: - Браво, Рекси!
Аз бях добър приятел, но сега,
нашийника откъснал, съм свободен...
И не изпитвам никаква тъга,
 защото вече глутница си водя...
Сега съм господар! Сега съм пръв!
И искам да ви стане много ясно –
постигнах всичко с много битки, кръв... 
И затова – при вас ще ми е тясно...
Не чакам вече вашата любов
и не тъгувам за фалшиви ласки!
Избрал съм си живот жесток, но нов!
И на вратата няма да подраскам... -
А някой ден, ако излая в мрака,
недейте да се плашите от мен!
Аз пак ви пазя! Но от вас не чакам
да помните къде съм бил роден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Перфектен стих с много дълбоко съдържание!Достави ми удоволствие!Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...