rali2000 (Ралица Костова)
1 165

9 feb 2011, 13:58

Свободен стил

Poesía » Para niños

820 0 3

СВОБОДЕН СТИЛ

Дали джинси да обуя?
Я предаванията да чуя.
Според тях е най-модерно

с джинси да се ходи,

ама трябва да са в черно,

а отгоре с боди.

Ама джинсите са ми зелени,

имам блуза на овени...

Май не съм модерна аз

с дрехи модни като вас.

Ала идея мъничка ми хрумна

и е съвършено умна.

Ще си имам стил свободен

и от мене воден:

" - Всяко късче от коприна

да е в моята градина!" -

бързо аз нареждам

и моделите подреждам.

Опитайте и вие!

Ще помагаме пък ние.

Ще си имаме и сто модела

във компанията ни "Стела".
Ех, нова мода вече има
в категорията "зима".

Шапки, якета и ръкавици
за сериозни и комици!
И нова тема се отвори -

предаване за нас говори!

Ралица Костова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Laska (Ласка Александрова)

поздрав

2011-02-09T18:59:56+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Малчо, понеже даде картбланш за критика - браво за което! - още нещо към казаното от Майка ( Мая): Да ходиш "НА театър" не е едно и също с "в театър" - виждам обяснението ти, но не робувай на римата или на това просто да напишеш стихотворението и да го публикуваш. Изчакай, пренапиши текста, ако е необходимо, редактирай го, опитай да го "вържеш" смислово...
Браво за старанието, не се отказвай да опитваш и, не ме разбирай погрешно, чети. Много чети! Не казвам, че не го правиш, просто, както казал Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече!
Поздрави, Рали.

2011-02-09T18:51:51+02:00
изречена (Мая Попова)

в театъра щастливите (не винаги) се наричат "зрители", а не "клиенти"

2011-02-09T13:59:36+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0