17 abr 2021, 17:30

„Свободни“ от Истината

  Poesía
634 1 8

Усещам смазващия страх,

роден в объркани понятия.

Когато Истината обявява се за грях,

а злото е гримирана симпатия.

 

Усещам колко тежък е гнета

върху гърба на хилядите хора.

С приведен взор те търсят път,

опипвайки стените на затвора.

 

Усещам колко жаден е светът

за Обич, Истина, за Свобода.

Но натискът посял страхът

изтласква към пустинна самота.

 

Усещам колко тъжен е лика

изсъхнал от обществени „промени”.

Все по-дълбока гибелта,

от поклонения пред идолите неми.

 

Усещам колко драматичен е викът

и съдбоносен изборът в сърцето.

Заблудата и натискът не могат да спасят,

спасява Истината слязла от небето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дарина, благодаря сърдечно!
    Трогна ме коментара ти, скъпа Руми! Подобни думи са истинско насърчение за мен! Прегръщам ви!
  • Твоите стихове, скъпа Мария, винаги успяват да ме разтърсят, изваждайки ме от фалшивата реалност на този живот. Всяка една думичка си е точно на мястото, що се отнася до финала, без думи съм! Сърдечно те поздравявам!
  • С теб съм. Усещам!
  • Благодаря за вашия прочит момичета! Вашите отзиви към стихотворението ми значат много за мен!
  • "...спасява Истината слязла от небето."!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...