17.04.2021 г., 17:30

„Свободни“ от Истината

629 1 8

Усещам смазващия страх,

роден в объркани понятия.

Когато Истината обявява се за грях,

а злото е гримирана симпатия.

 

Усещам колко тежък е гнета

върху гърба на хилядите хора.

С приведен взор те търсят път,

опипвайки стените на затвора.

 

Усещам колко жаден е светът

за Обич, Истина, за Свобода.

Но натискът посял страхът

изтласква към пустинна самота.

 

Усещам колко тъжен е лика

изсъхнал от обществени „промени”.

Все по-дълбока гибелта,

от поклонения пред идолите неми.

 

Усещам колко драматичен е викът

и съдбоносен изборът в сърцето.

Заблудата и натискът не могат да спасят,

спасява Истината слязла от небето.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дарина, благодаря сърдечно!
    Трогна ме коментара ти, скъпа Руми! Подобни думи са истинско насърчение за мен! Прегръщам ви!
  • Твоите стихове, скъпа Мария, винаги успяват да ме разтърсят, изваждайки ме от фалшивата реалност на този живот. Всяка една думичка си е точно на мястото, що се отнася до финала, без думи съм! Сърдечно те поздравявам!
  • С теб съм. Усещам!
  • Благодаря за вашия прочит момичета! Вашите отзиви към стихотворението ми значат много за мен!
  • "...спасява Истината слязла от небето."!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...