17 апр. 2021 г., 17:30

„Свободни“ от Истината

632 1 8

Усещам смазващия страх,

роден в объркани понятия.

Когато Истината обявява се за грях,

а злото е гримирана симпатия.

 

Усещам колко тежък е гнета

върху гърба на хилядите хора.

С приведен взор те търсят път,

опипвайки стените на затвора.

 

Усещам колко жаден е светът

за Обич, Истина, за Свобода.

Но натискът посял страхът

изтласква към пустинна самота.

 

Усещам колко тъжен е лика

изсъхнал от обществени „промени”.

Все по-дълбока гибелта,

от поклонения пред идолите неми.

 

Усещам колко драматичен е викът

и съдбоносен изборът в сърцето.

Заблудата и натискът не могат да спасят,

спасява Истината слязла от небето.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дарина, благодаря сърдечно!
    Трогна ме коментара ти, скъпа Руми! Подобни думи са истинско насърчение за мен! Прегръщам ви!
  • Твоите стихове, скъпа Мария, винаги успяват да ме разтърсят, изваждайки ме от фалшивата реалност на този живот. Всяка една думичка си е точно на мястото, що се отнася до финала, без думи съм! Сърдечно те поздравявам!
  • С теб съм. Усещам!
  • Благодаря за вашия прочит момичета! Вашите отзиви към стихотворението ми значат много за мен!
  • "...спасява Истината слязла от небето."!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...