29 jun 2019, 13:56

Свободните са винаги сами

  Poesía » Otra
2K 3 5

Свободните са винаги сами,

защото робите странят от тях.

Тази истина ти запомни –

себе си да бъдеш не е грях!

 

Останалите си живуркат в групи –

удобно е, безгрижно и спокойно.

Не личи кой е умен и кой – глупав

в тяхната хралупа родна.

 

Те няма как да са деца на вятъра.

Избрали са мъждукане пред свещи.

Единствена утеха им остават

явления от сънища горещи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които са прочели моите редове и за оставените коментари! Колкото до свободата - аз винаги съм живял свободно, изказвал съм мнението си свободно в живота и в този сайт и пиша свободно, но само за преживяно. По-старите тук знаят, че някои мои разсази и стихове са скандализирали публиката, но съм срещал подкрепата именно на други свободном мислещи, зе днес няма и не може да има забранени теми. Останалото е мълчание! И като край на моя коментар ще припомня едни мои редове

    "...птици и вълци умират сами..."
  • Мило дете, има свобода отвъд дуалността...и тя е най-красивата. Правилно.
  • Понятието свобода е измислено от роби. Истински свободните не знаят какво е свобода, както не знаят и какво е робство Така че,,,, Поздравления, робе
  • Замисли ме. Всеки е сам, но не всеки е свободен. И не всеки свободен е сам Харесах...
  • По повод темата, която се съдържа и в заглавието: не е задължително. Две, или повече свободни души, да са заедно е много по-приятно, и радостно. Спомних си за “Чайката Джонатан Ливингстън”, там са учител и ученик

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...