29.06.2019 г., 13:56

Свободните са винаги сами

2K 3 5

Свободните са винаги сами,

защото робите странят от тях.

Тази истина ти запомни –

себе си да бъдеш не е грях!

 

Останалите си живуркат в групи –

удобно е, безгрижно и спокойно.

Не личи кой е умен и кой – глупав

в тяхната хралупа родна.

 

Те няма как да са деца на вятъра.

Избрали са мъждукане пред свещи.

Единствена утеха им остават

явления от сънища горещи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които са прочели моите редове и за оставените коментари! Колкото до свободата - аз винаги съм живял свободно, изказвал съм мнението си свободно в живота и в този сайт и пиша свободно, но само за преживяно. По-старите тук знаят, че някои мои разсази и стихове са скандализирали публиката, но съм срещал подкрепата именно на други свободном мислещи, зе днес няма и не може да има забранени теми. Останалото е мълчание! И като край на моя коментар ще припомня едни мои редове

    "...птици и вълци умират сами..."
  • Мило дете, има свобода отвъд дуалността...и тя е най-красивата. Правилно.
  • Понятието свобода е измислено от роби. Истински свободните не знаят какво е свобода, както не знаят и какво е робство Така че,,,, Поздравления, робе
  • Замисли ме. Всеки е сам, но не всеки е свободен. И не всеки свободен е сам Харесах...
  • По повод темата, която се съдържа и в заглавието: не е задължително. Две, или повече свободни души, да са заедно е много по-приятно, и радостно. Спомних си за “Чайката Джонатан Ливингстън”, там са учител и ученик

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...