29 июн. 2019 г., 13:56

Свободните са винаги сами

2K 3 5

Свободните са винаги сами,

защото робите странят от тях.

Тази истина ти запомни –

себе си да бъдеш не е грях!

 

Останалите си живуркат в групи –

удобно е, безгрижно и спокойно.

Не личи кой е умен и кой – глупав

в тяхната хралупа родна.

 

Те няма как да са деца на вятъра.

Избрали са мъждукане пред свещи.

Единствена утеха им остават

явления от сънища горещи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, които са прочели моите редове и за оставените коментари! Колкото до свободата - аз винаги съм живял свободно, изказвал съм мнението си свободно в живота и в този сайт и пиша свободно, но само за преживяно. По-старите тук знаят, че някои мои разсази и стихове са скандализирали публиката, но съм срещал подкрепата именно на други свободном мислещи, зе днес няма и не може да има забранени теми. Останалото е мълчание! И като край на моя коментар ще припомня едни мои редове

    "...птици и вълци умират сами..."
  • Мило дете, има свобода отвъд дуалността...и тя е най-красивата. Правилно.
  • Понятието свобода е измислено от роби. Истински свободните не знаят какво е свобода, както не знаят и какво е робство Така че,,,, Поздравления, робе
  • Замисли ме. Всеки е сам, но не всеки е свободен. И не всеки свободен е сам Харесах...
  • По повод темата, която се съдържа и в заглавието: не е задължително. Две, или повече свободни души, да са заедно е много по-приятно, и радостно. Спомних си за “Чайката Джонатан Ливингстън”, там са учител и ученик

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...