15 abr 2010, 10:33

Свободното ти време

  Poesía
1.2K 0 3

Свободното ти време,

което до вчера

ухаеше на мислите ми

с близки отношения

и с другите ти важни хора...

Вече изведнъж

с мълчание показваш, че

подаряваш времето си

на определен човек.

И от настоящия ти свят

няма с мен и с важните ти хора,

дори и разговор за един час -

студен факт.

Предателство.

Болка, неразбираща защо нечовечността

е дадена?

До вчера незабравимите ти хора

са вече бяло платно и не си мислиш

за тях, докато си

с определения човек.

Късмет е, че не е вечността

и, че не беше повече от месец

продължителността на ненормалното ти

състояние в лудостта.

Щастие е, че има

отново истина за мен и

важните ти хора в смисления ни свят.

Свободата танцува

с топлина човешка.

Липсваха разговорите, напоени с чиста доброта.

Без да е имало пропаст между отношенията ни с теб.

Решението е било твое.

Депресия завещаваше.

Ценното е, че смехът се ражда

от човечните отношения и усмивките.

Отдаденост и удоволствие на незабравимото.

 С чиста съвест са били мислите ни до вчера и сега.

А твоите?

Не!

Глупачка греховна.

Подари ни отчуждение и щастие.

 

 

                                                                                                                             Г.Ф.Т

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А какво по-хубаво от това да разполагаш с повече време и цялото свободно време да споделиш с любимият човек, с важните си хора, приятели, роднини!!!
    Какъв финал, съкрушителен!!!
  • Свободата ти да танцува с топлина човешка!!!ПОЗДРАВИ ГЕОГРИ И ТОПЛИНКА!!!
  • "Свободното ти време,

    което до вчера

    ухаеше на мислите ми..."

    "С чиста съвест са били мислите ни..."
    Ето тези ми харесаха много!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...