Свободното ти време
Свободното ти време,
което до вчера
ухаеше на мислите ми
с близки отношения
и с другите ти важни хора...
Вече изведнъж
с мълчание показваш, че
подаряваш времето си
на определен човек.
И от настоящия ти свят
няма с мен и с важните ти хора,
дори и разговор за един час -
студен факт.
Предателство.
Болка, неразбираща защо нечовечността
е дадена?
До вчера незабравимите ти хора
са вече бяло платно и не си мислиш
за тях, докато си
с определения човек.
Късмет е, че не е вечността
и, че не беше повече от месец
продължителността на ненормалното ти
състояние в лудостта.
Щастие е, че има
отново истина за мен и
важните ти хора в смисления ни свят.
Свободата танцува
с топлина човешка.
Липсваха разговорите, напоени с чиста доброта.
Без да е имало пропаст между отношенията ни с теб.
Решението е било твое.
Депресия завещаваше.
Ценното е, че смехът се ражда
от човечните отношения и усмивките.
Отдаденост и удоволствие на незабравимото.
С чиста съвест са били мислите ни до вчера и сега.
А твоите?
Не!
Глупачка греховна.
Подари ни отчуждение и щастие.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.
