Своенравна вселена
В тази своенравна вселена
звездите се броят на пръсти.
Апатия или съмнение
ме пази от безумни страсти.
В тази мрачна, празна улица
калдъръмът стиска ме за гърлото,
земетръс ме намества,
порой ме замита като паве,
изтръгнато от своите събратя.
Понякога плача,
докато изкачвам Хималаите,
или планина Фуджи.
Искам да избягам,
но не съвсем,
на ужким.
Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/05/blog-post_27.html#ixzz254fyVG2g
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камен Илиев Todos los derechos reservados
