Своенравна вселена

31.08.2012 г., 12:29 ч.

Поезия » Философска

471 0 1

В тази своенравна вселена
звездите се броят на пръсти.
Апатия или съмнение
ме пази от безумни страсти.
В тази мрачна, празна улица
калдъръмът стиска ме за гърлото,
земетръс ме намества,
порой ме замита като паве,
изтръгнато от своите събратя.
Понякога плача,
докато изкачвам Хималаите,
или планина Фуджи.
Искам да избягам,
но не съвсем,
на ужким.

Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/05/blog-post_27.html#ixzz254fyVG2g

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Eia (Росица Танчева)

2012-09-02T09:51:17+03:00

Интересна поезия...