Своенравна вселена
В тази своенравна вселена
звездите се броят на пръсти.
Апатия или съмнение
ме пази от безумни страсти.
В тази мрачна, празна улица
калдъръмът стиска ме за гърлото,
земетръс ме намества,
порой ме замита като паве,
изтръгнато от своите събратя.
Понякога плача,
докато изкачвам Хималаите,
или планина Фуджи.
Искам да избягам,
но не съвсем,
на ужким.
Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/05/blog-post_27.html#ixzz254fyVG2g
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камен Илиев Все права защищены
