Aug 31, 2012, 12:29 PM

Своенравна вселена 

  Poetry » Phylosophy
519 0 1

В тази своенравна  вселена
звездите се броят на пръсти.
Апатия или съмнение
ме пази от безумни страсти.
В тази мрачна, празна улица
калдъръмът стиска ме за гърлото,
земетръс ме намества,
порой ме замита като паве,
изтръгнато от своите събратя.
Понякога плача,
докато изкачвам Хималаите,
или планина Фуджи.
Искам да избягам,
но не съвсем,
на ужким.

Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/05/blog-post_27.html#ixzz254fyVG2g

© Камен Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??