Своя път ти споделих преди,
дарих ти нежност възпламенена.
Сърцето теб определи
ти да бъдеш моята вселена.
Тръгнах някога след теб,
пребродих бездни, небеса.
Пропуках арктическия лед,
подадох ти някога ръка.
Тръгнах по следите ти безпътни,
лутах се безцелно в този мрак.
Споделих и спомените мътни,
изгубих себе си със тях.
Своя път на теб предопределих,
имаше и друг, но този аз избрах.
Своя път аз някога ти споделих,
пътя труден извървях.
Следях до вчера стъките ти плахи,
късно осъзнах къде отивам.
Своя път аз ти споделих..
пътя, който с друг трябваше да имам!
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados