26 ene 2012, 23:56

Своя път ти споделих

732 0 2

 

 

Своя път ти споделих преди,

дарих ти нежност възпламенена.

Сърцето теб определи

ти да бъдеш моята вселена.

 

Тръгнах някога след теб,

пребродих бездни, небеса.

Пропуках арктическия лед,

подадох ти някога ръка.

 

Тръгнах по следите ти безпътни,

лутах се безцелно в този мрак.

Споделих и спомените мътни,

изгубих себе си със тях.

 

Своя път на теб предопределих,

имаше и друг, но този аз избрах.

Своя път аз някога ти споделих,

пътя труден  извървях.

 

Следях до вчера стъките ти плахи,

късно осъзнах къде отивам.

Своя път аз ти споделих..

пътя, който с друг трябваше да имам!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...