26.01.2012 г., 23:56

Своя път ти споделих

737 0 2

 

 

Своя път ти споделих преди,

дарих ти нежност възпламенена.

Сърцето теб определи

ти да бъдеш моята вселена.

 

Тръгнах някога след теб,

пребродих бездни, небеса.

Пропуках арктическия лед,

подадох ти някога ръка.

 

Тръгнах по следите ти безпътни,

лутах се безцелно в този мрак.

Споделих и спомените мътни,

изгубих себе си със тях.

 

Своя път на теб предопределих,

имаше и друг, но този аз избрах.

Своя път аз някога ти споделих,

пътя труден  извървях.

 

Следях до вчера стъките ти плахи,

късно осъзнах къде отивам.

Своя път аз ти споделих..

пътя, който с друг трябваше да имам!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...