26.01.2012 г., 23:56

Своя път ти споделих

734 0 2

 

 

Своя път ти споделих преди,

дарих ти нежност възпламенена.

Сърцето теб определи

ти да бъдеш моята вселена.

 

Тръгнах някога след теб,

пребродих бездни, небеса.

Пропуках арктическия лед,

подадох ти някога ръка.

 

Тръгнах по следите ти безпътни,

лутах се безцелно в този мрак.

Споделих и спомените мътни,

изгубих себе си със тях.

 

Своя път на теб предопределих,

имаше и друг, но този аз избрах.

Своя път аз някога ти споделих,

пътя труден  извървях.

 

Следях до вчера стъките ти плахи,

късно осъзнах къде отивам.

Своя път аз ти споделих..

пътя, който с друг трябваше да имам!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...