Jan 26, 2012, 11:56 PM

Своя път ти споделих

  Poetry » Love
735 0 2

 

 

Своя път ти споделих преди,

дарих ти нежност възпламенена.

Сърцето теб определи

ти да бъдеш моята вселена.

 

Тръгнах някога след теб,

пребродих бездни, небеса.

Пропуках арктическия лед,

подадох ти някога ръка.

 

Тръгнах по следите ти безпътни,

лутах се безцелно в този мрак.

Споделих и спомените мътни,

изгубих себе си със тях.

 

Своя път на теб предопределих,

имаше и друг, но този аз избрах.

Своя път аз някога ти споделих,

пътя труден  извървях.

 

Следях до вчера стъките ти плахи,

късно осъзнах къде отивам.

Своя път аз ти споделих..

пътя, който с друг трябваше да имам!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...