Jan 26, 2012, 11:56 PM

Своя път ти споделих

  Poetry » Love
736 0 2

 

 

Своя път ти споделих преди,

дарих ти нежност възпламенена.

Сърцето теб определи

ти да бъдеш моята вселена.

 

Тръгнах някога след теб,

пребродих бездни, небеса.

Пропуках арктическия лед,

подадох ти някога ръка.

 

Тръгнах по следите ти безпътни,

лутах се безцелно в този мрак.

Споделих и спомените мътни,

изгубих себе си със тях.

 

Своя път на теб предопределих,

имаше и друг, но този аз избрах.

Своя път аз някога ти споделих,

пътя труден  извървях.

 

Следях до вчера стъките ти плахи,

късно осъзнах къде отивам.

Своя път аз ти споделих..

пътя, който с друг трябваше да имам!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...