10 ago 2006, 18:00

Свян

  Poesía
724 0 3




Кой, кого и как повика?
Туй ще си остане тайна,
но, че сме с теб прилика,
няма да е мисъл крайна...


Порив буен, с вопъл тих
пазят зорко тишината
и в общуване чрез стих,
се преражда ведрината.


Вихърът на любовта, засмян
е зора за двама - бяла,
затова че в него свян
ни държи в обич цяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вихърът на любовта,аз знам
    е зора за двама - бяла,
    щом почувстваш се облян
    и душата става цяла

    Поздрав за стиха и щастлив ден Валери
  • Вопъл тих и общуване чрез стих - много ми хареса. В това стихче като че ли малко изневеряваш на стила си? Другите ти произведения са по-тежки...Различен си, което ми харесва...
  • Радвам се, че успяваш да се справиш с процеса на възпроизводство на любовта, показан в този тест, пред който има и такива, които изпадат в шок и вместо да попълнят арсенала на собствените си знания, решават да използавт арсенала на грубостите.
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...