MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
10.08.2006 г., 18:00

Свян

720 0 3




Кой, кого и как повика?
Туй ще си остане тайна,
но, че сме с теб прилика,
няма да е мисъл крайна...


Порив буен, с вопъл тих
пазят зорко тишината
и в общуване чрез стих,
се преражда ведрината.


Вихърът на любовта, засмян
е зора за двама - бяла,
затова че в него свян
ни държи в обич цяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • liastovicata (Поли)
    liastovicata (Поли)
    Вихърът на любовта,аз знам
    е зора за двама - бяла,
    щом почувстваш се облян
    и душата става цяла

    Поздрав за стиха и щастлив ден Валери
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Вопъл тих и общуване чрез стих - много ми хареса. В това стихче като че ли малко изневеряваш на стила си? Другите ти произведения са по-тежки...Различен си, което ми харесва...
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Радвам се, че успяваш да се справиш с процеса на възпроизводство на любовта, показан в този тест, пред който има и такива, които изпадат в шок и вместо да попълнят арсенала на собствените си знания, решават да използавт арсенала на грубостите.
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0