Свят неповторим

11 feb 2011, 14:04

Poesía » Del paisaje

576 0 2

Там, където слънчеви лъчи

не достигат веч небето,

блясват мънички звезди,

бледа светлина отпращат те в полето.

Нежно вятърът подухва,

шумоли в листака,

ручеят клокочи тихо

нейде в гъсталака.

Над върхари, тъмни силуети,

златна месечина се издига,

сякаш майка рожбите си търси

нейде в звездната пъртина.

Как божествено спокойна е нощта,

скрила в пазвата си всичко живо,

как творецът е създал това.

Боже, запази го!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rumiana (Румяна )

2011-02-11T19:49:51+02:00

Това е божествената картина която Твореца е създал и ти си я описал така хубаво,но се съмнявам,че Господ е способен на това-да я опази,след като ние самите я унищожяваме!Поздрав!
esfir (Есфир Асфар)

2011-02-11T19:13:10+02:00

Наистина неповторимо, поздравления за това че си стигнал дотам да го усетиш!