11 feb 2011, 14:04

Свят неповторим

786 0 2

Там, където слънчеви лъчи

не достигат веч небето,

блясват мънички звезди,

бледа светлина отпращат те в полето.

 

Нежно вятърът подухва,

шумоли в листака,

ручеят клокочи тихо

нейде в гъсталака.

 

Над върхари, тъмни силуети,

златна месечина се издига,

сякаш майка рожбите си търси

нейде в звездната пъртина.

 

Как божествено спокойна е нощта,

скрила в пазвата си всичко живо,

как творецът е създал това.

Боже, запази го!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е божествената картина която Твореца е създал и ти си я описал така хубаво,но се съмнявам,че Господ е способен на това-да я опази,след като ние самите я унищожяваме!Поздрав!
  • Наистина неповторимо, поздравления за това че си стигнал дотам да го усетиш!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....