Свят неповторим
Там, където слънчеви лъчи
не достигат веч небето,
блясват мънички звезди,
бледа светлина отпращат те в полето.
Нежно вятърът подухва,
шумоли в листака,
ручеят клокочи тихо
нейде в гъсталака.
Над върхари, тъмни силуети,
златна месечина се издига,
сякаш майка рожбите си търси
нейде в звездната пъртина.
Как божествено спокойна е нощта,
скрила в пазвата си всичко живо,
как творецът е създал това.
Боже, запази го!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Андреев Всички права запазени
