aplamen (Пламен Андреев)
60 0
11.02.2011 г., 14:04 ч.

Свят неповторим 

  Поезия » Пейзажна
593 0 2

Там, където слънчеви лъчи

не достигат веч небето,

блясват мънички звезди,

бледа светлина отпращат те в полето.

 

Нежно вятърът подухва,

шумоли в листака,

ручеят клокочи тихо

нейде в гъсталака.

 

Над върхари, тъмни силуети,

златна месечина се издига,

сякаш майка рожбите си търси

нейде в звездната пъртина.

 

Как божествено спокойна е нощта,

скрила в пазвата си всичко живо,

как творецът е създал това.

Боже, запази го!

© Пламен Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е божествената картина която Твореца е създал и ти си я описал така хубаво,но се съмнявам,че Господ е способен на това-да я опази,след като ние самите я унищожяваме!Поздрав!
  • Наистина неповторимо, поздравления за това че си стигнал дотам да го усетиш!
Предложения
: ??:??