Там, където слънчеви лъчи
не достигат веч небето,
блясват мънички звезди,
бледа светлина отпращат те в полето.
Нежно вятърът подухва,
шумоли в листака,
ручеят клокочи тихо
нейде в гъсталака.
Над върхари, тъмни силуети,
златна месечина се издига,
сякаш майка рожбите си търси
нейде в звездната пъртина.
Как божествено спокойна е нощта,
скрила в пазвата си всичко живо,
как творецът е създал това.
Боже, запази го!
© Пламен Андреев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
