6 dic 2008, 19:30

Свят от двама

1.2K 0 1


 


Когато две същества се обикнат,                      
те
заживяват в свой собствен свят

Правилата във него са прости и ясни.

Те се знаят от всички. Ако някой ги

наруши, този свят се разбива

Тогава въздъхнах, вдигнах глава

и продължих да търся

 

 

 

                          Вълшебствата на този свят

                                                   ти доверих, макар да зная

                          ще дойде ден, ще продадеш мира

                                                   и тайната омая,

                          а влагата на твоите устни

                                                   ще пари на очите

                          и мисълта си щом изпусна,

                                                   завръща се към дните,

                          прекарани във този свят,

                                                    доскоро топъл, жив

                           и прекатурен, после глупав бяг

                                                     на твоите желания

 

                           Обратно на антична вещ,

                                                    с времето изгуби стойност,

                            стопиха се в огромна пещ

                                                     последните прашинки

                            на разрушения от тебе свят,

                                                     до скоро тъй не прежалим,

                            събирам сили за мига

                                                     да бъда пак

                                                                                излъган

 

                                       1993

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...