6 дек. 2008 г., 19:30

Свят от двама

1.2K 0 1


 


Когато две същества се обикнат,                      
те
заживяват в свой собствен свят

Правилата във него са прости и ясни.

Те се знаят от всички. Ако някой ги

наруши, този свят се разбива

Тогава въздъхнах, вдигнах глава

и продължих да търся

 

 

 

                          Вълшебствата на този свят

                                                   ти доверих, макар да зная

                          ще дойде ден, ще продадеш мира

                                                   и тайната омая,

                          а влагата на твоите устни

                                                   ще пари на очите

                          и мисълта си щом изпусна,

                                                   завръща се към дните,

                          прекарани във този свят,

                                                    доскоро топъл, жив

                           и прекатурен, после глупав бяг

                                                     на твоите желания

 

                           Обратно на антична вещ,

                                                    с времето изгуби стойност,

                            стопиха се в огромна пещ

                                                     последните прашинки

                            на разрушения от тебе свят,

                                                     до скоро тъй не прежалим,

                            събирам сили за мига

                                                     да бъда пак

                                                                                излъган

 

                                       1993

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....