Dec 6, 2008, 7:30 PM

Свят от двама

  Poetry » Love
1.2K 0 1


 


Когато две същества се обикнат,                      
те
заживяват в свой собствен свят

Правилата във него са прости и ясни.

Те се знаят от всички. Ако някой ги

наруши, този свят се разбива

Тогава въздъхнах, вдигнах глава

и продължих да търся

 

 

 

                          Вълшебствата на този свят

                                                   ти доверих, макар да зная

                          ще дойде ден, ще продадеш мира

                                                   и тайната омая,

                          а влагата на твоите устни

                                                   ще пари на очите

                          и мисълта си щом изпусна,

                                                   завръща се към дните,

                          прекарани във този свят,

                                                    доскоро топъл, жив

                           и прекатурен, после глупав бяг

                                                     на твоите желания

 

                           Обратно на антична вещ,

                                                    с времето изгуби стойност,

                            стопиха се в огромна пещ

                                                     последните прашинки

                            на разрушения от тебе свят,

                                                     до скоро тъй не прежалим,

                            събирам сили за мига

                                                     да бъда пак

                                                                                излъган

 

                                       1993

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....