Dec 6, 2008, 7:30 PM

Свят от двама

  Poetry » Love
1.2K 0 1


 


Когато две същества се обикнат,                      
те
заживяват в свой собствен свят

Правилата във него са прости и ясни.

Те се знаят от всички. Ако някой ги

наруши, този свят се разбива

Тогава въздъхнах, вдигнах глава

и продължих да търся

 

 

 

                          Вълшебствата на този свят

                                                   ти доверих, макар да зная

                          ще дойде ден, ще продадеш мира

                                                   и тайната омая,

                          а влагата на твоите устни

                                                   ще пари на очите

                          и мисълта си щом изпусна,

                                                   завръща се към дните,

                          прекарани във този свят,

                                                    доскоро топъл, жив

                           и прекатурен, после глупав бяг

                                                     на твоите желания

 

                           Обратно на антична вещ,

                                                    с времето изгуби стойност,

                            стопиха се в огромна пещ

                                                     последните прашинки

                            на разрушения от тебе свят,

                                                     до скоро тъй не прежалим,

                            събирам сили за мига

                                                     да бъда пак

                                                                                излъган

 

                                       1993

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...