27 nov 2016, 21:39

Свят за двама 

  Poesía » Verso libre
421 1 6
Споменът ме връща до пейката за двама.
Потъвам в погледа.
Изгубвам се в прегръдката ти.
Водиш ме към очакваната радост.
Горещата длан стопява болката.
Вървя към непозната за мене ласка.
Снагата тръпне и всяка фибричка копнее
за ласките, за нежността обгърнали душата ми.
И всичко се повтаря в мига.
Целувките внасят огън в сърцето.
И пак и пак и тръпки и страст.
Докосване равно на стихия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??