Nov 27, 2016, 9:39 PM

Свят за двама

583 1 6

 Споменът ме връща до пейката за двама.

Потъвам в погледа.

Изгубвам се в прегръдката ти.

Водиш ме към очакваната радост.

Горещата длан стопява болката.

Вървя към непозната за мене ласка.

Снагата тръпне и всяка фибричка копнее

за ласките, за нежността обгърнали душата ми.

И всичко се повтаря в мига.

Целувките внасят огън в сърцето.

И пак и пак и тръпки и страст.

Докосване равно на стихия.

И бурята в сърцето ми вилнее.

Ритъма в галоп! Пътуване и о, прелест!

Сведена глава на силно рамо!

И летеж към света на крилете на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Младен. Лек и спокоен ден
  • Написаното от теб, Йонка, още един път ме кара да осъзнавам, че Любовта е и един много силен наркотик, често пъти спасителен. Хубаво предаваш емоциите на влюбения. Поздрав!
  • Благодаря ти Еси.Приятен ден
  • Права си, Йонче, светът е за двама! Продължавай да пишеш все така красиво за любовта! Поздрави!
  • Благодаря ти Лили. поздрав за тебе

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...