27.11.2016 г., 21:39

Свят за двама

581 1 6

 Споменът ме връща до пейката за двама.

Потъвам в погледа.

Изгубвам се в прегръдката ти.

Водиш ме към очакваната радост.

Горещата длан стопява болката.

Вървя към непозната за мене ласка.

Снагата тръпне и всяка фибричка копнее

за ласките, за нежността обгърнали душата ми.

И всичко се повтаря в мига.

Целувките внасят огън в сърцето.

И пак и пак и тръпки и страст.

Докосване равно на стихия.

И бурята в сърцето ми вилнее.

Ритъма в галоп! Пътуване и о, прелест!

Сведена глава на силно рамо!

И летеж към света на крилете на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Младен. Лек и спокоен ден
  • Написаното от теб, Йонка, още един път ме кара да осъзнавам, че Любовта е и един много силен наркотик, често пъти спасителен. Хубаво предаваш емоциите на влюбения. Поздрав!
  • Благодаря ти Еси.Приятен ден
  • Права си, Йонче, светът е за двама! Продължавай да пишеш все така красиво за любовта! Поздрави!
  • Благодаря ти Лили. поздрав за тебе

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...