8 feb 2010, 18:16

Свърши Любовта

2K 0 4

И пак сме тук, на два различни бряга

и всеки от нас мълчи,

виновните вече сме двама,

тук ли свърши любовта…

Виновен си, каза ми го ти,

виновна съм и аз,

че навреме не те спрях…

Сега си тук до мен,

а ми се струваш толкова далечен

и аз съм тук, но все едно съм безразлична

така ли свършва любовта…

Все едно ние сами я убихме,

с думи и дела и вече и тя умори се,

да чака изгрева сама…

Скандали, лъжи,

защо не беше всичко кажи?!?

За любовта няма отсрочки,

тя идва и си отива,

 ако и двамата не желаем да я спрем,

но желанието ни е от среща,

на онзи пуст и усамотен бряг,

бряг на който свършва любовта…

И тя остана там сама,

сама без теб и мен сега…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма бряг,който да свършва,а самите брегове на любовта даже нямат граници.Любовта никога не свършва,ти винаги я носиш в себе си.
  • не позволяваите лубовта да си отиде.....
  • И така скучаете на брега, защо не метнете по една въдичка...?! Ако водата не е отровена все още има надежда да уловите... Любовта!!!
  • Много точно се е изразила Офелия в коментара си!Хубав и тъжен стих бих добавила!Успех!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...