Свършва лятото
Свършва лятото за жалост,
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени,
като писма отдавна написани,
вълни докосват стари корени,
с последната си топла изповед.
Идва есента с дъх на вино,
с тихи стъпки върху мокър праг,
гори във нея пламък старинен,
разсейва гъстия и черен мрак.
Тя носи със себе си вечност,
със мирис на дюля узряла,
в гласът й има блага нежност,
като целувка след раздяла.
Свършва лятото за жалост,
изтлява бавно като блян,
златна - есента със плахост,
докосва устни на светът голям .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
