23 jun 2007, 11:44

(СЪ) "...творение"

  Poesía
612 0 8
Претръпнали мълчания. Усмивки...
И почващи от някъде животи!
А виното отровно по е пивко,
когато надживяло е Голготи!

Завесите се спускат със стенания...
А сцените са прашни, преиграни.
Познаваме си грешните признания,
защото:  всички хора сме еднакви!

И няма храм способен да преглътне
най-тъмните ни тайни в изповядване!
Когато невъзможно е да върнем
това, което всъщност го е нямало!

Творение на Бога или Дявола -
кое във нас заслужи преклонение?
Съдбата била вземала и давала...
Животът е съвкупност от съмнения!

А молим се. Пред свещи или клади...
И спрели сме да търсим всички истини.
Но все за тях оставаме си гладни.
Елате, Божества!
Елате!
Вижте ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И няма храм способен да преглътне
    най-тъмните ни тайни в изповядване!
    Когато невъзможно е да върнем
    това, което всъщност го е нямало!

    много си добра, кате!!!!!!*
  • "Творение на Бога или Дявола -
    кое във нас заслужи преклонение?
    Съдбата била вземала и давала...
    Животът е съвкупност от съмнения!"

    Невероятна си, Катя!!! Поздрави!!!
  • "А виното отровно по е пивко,
    когато надживяло е Голготи!"
    Ех, Катя!!!
    А животът наистина е съвкупност от съмнения!
    Браво!

  • Невероятен,завладяващ,грабващ ума и сърцето!Браво,Катя!Поздравления!
  • Много добро произведение!
    Изпълваш ме!
    Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....