Jun 23, 2007, 11:44 AM

(СЪ) "...творение"

  Poetry
616 0 8
Претръпнали мълчания. Усмивки...
И почващи от някъде животи!
А виното отровно по е пивко,
когато надживяло е Голготи!

Завесите се спускат със стенания...
А сцените са прашни, преиграни.
Познаваме си грешните признания,
защото:  всички хора сме еднакви!

И няма храм способен да преглътне
най-тъмните ни тайни в изповядване!
Когато невъзможно е да върнем
това, което всъщност го е нямало!

Творение на Бога или Дявола -
кое във нас заслужи преклонение?
Съдбата била вземала и давала...
Животът е съвкупност от съмнения!

А молим се. Пред свещи или клади...
И спрели сме да търсим всички истини.
Но все за тях оставаме си гладни.
Елате, Божества!
Елате!
Вижте ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • И няма храм способен да преглътне
    най-тъмните ни тайни в изповядване!
    Когато невъзможно е да върнем
    това, което всъщност го е нямало!

    много си добра, кате!!!!!!*
  • "Творение на Бога или Дявола -
    кое във нас заслужи преклонение?
    Съдбата била вземала и давала...
    Животът е съвкупност от съмнения!"

    Невероятна си, Катя!!! Поздрави!!!
  • "А виното отровно по е пивко,
    когато надживяло е Голготи!"
    Ех, Катя!!!
    А животът наистина е съвкупност от съмнения!
    Браво!

  • Невероятен,завладяващ,грабващ ума и сърцето!Браво,Катя!Поздравления!
  • Много добро произведение!
    Изпълваш ме!
    Поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...