6 dic 2007, 11:33

Сякаш още не ми се умира

  Poesía » Otra
999 0 23

Разкъсах веригите,

изтръгнах лошото,

но останаха следи,

дали пак ще заболи?

 

Те бяха проклятие!

Орисана бях да страдам.

Но оставиха дири по тялото ми,

лицето ми направиха на рани (невидими).

 

Толкова неочаквани злини,

толкова болезнени бъднини,

объркаха живота ми, дори

не ми оставиха дъх....

 

Живот под наем живея.

сякаш не съм човек, а машина.

Сякаш някой друг ми дърпа конците.

И през няколко девет кръга на Ада минах.

 

Но дерзая...

Изтръгнах черната магия.

И продължавам, като по навик да дишам,

сякаш още не ми се умира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...