6 dic 2007, 11:33

Сякаш още не ми се умира

  Poesía » Otra
997 0 23

Разкъсах веригите,

изтръгнах лошото,

но останаха следи,

дали пак ще заболи?

 

Те бяха проклятие!

Орисана бях да страдам.

Но оставиха дири по тялото ми,

лицето ми направиха на рани (невидими).

 

Толкова неочаквани злини,

толкова болезнени бъднини,

объркаха живота ми, дори

не ми оставиха дъх....

 

Живот под наем живея.

сякаш не съм човек, а машина.

Сякаш някой друг ми дърпа конците.

И през няколко девет кръга на Ада минах.

 

Но дерзая...

Изтръгнах черната магия.

И продължавам, като по навик да дишам,

сякаш още не ми се умира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...