6 дек. 2007 г., 11:33

Сякаш още не ми се умира 

  Поэзия » Другая
864 0 23
Разкъсах веригите,
изтръгнах лошото,
но останаха следи,
дали пак ще заболи?
Те бяха проклятие!
Орисана бях да страдам.
Но оставиха дири по тялото ми,
лицето ми направиха на рани (невидими).
Толкова неочаквани злини,
толкова болезнени бъднини,
объркаха живота ми, дори
не ми оставиха дъх.... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??