6 дек. 2007 г., 11:33

Сякаш още не ми се умира

994 0 23

Разкъсах веригите,

изтръгнах лошото,

но останаха следи,

дали пак ще заболи?

 

Те бяха проклятие!

Орисана бях да страдам.

Но оставиха дири по тялото ми,

лицето ми направиха на рани (невидими).

 

Толкова неочаквани злини,

толкова болезнени бъднини,

объркаха живота ми, дори

не ми оставиха дъх....

 

Живот под наем живея.

сякаш не съм човек, а машина.

Сякаш някой друг ми дърпа конците.

И през няколко девет кръга на Ада минах.

 

Но дерзая...

Изтръгнах черната магия.

И продължавам, като по навик да дишам,

сякаш още не ми се умира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...