Сякаш още не ми се умира
Разкъсах веригите,
изтръгнах лошото,
но останаха следи,
дали пак ще заболи?
Те бяха проклятие!
Орисана бях да страдам.
Но оставиха дири по тялото ми,
лицето ми направиха на рани (невидими).
Толкова неочаквани злини,
толкова болезнени бъднини,
объркаха живота ми, дори
не ми оставиха дъх....
Живот под наем живея.
сякаш не съм човек, а машина.
Сякаш някой друг ми дърпа конците.
И през няколко девет кръга на Ада минах.
Но дерзая...
Изтръгнах черната магия.
И продължавам, като по навик да дишам,
сякаш още не ми се умира...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
