26 abr 2007, 13:34

Сянка

  Poesía
580 0 1
            Сянка 

Ще ме търсиш ти някога
 без посока, без път,
 ще питаш и времето
 къде почива мигът.
 И после ще гледаш
 до болка деня,
 парчета ще късаш
 от тъмнината в нощта.
 И после ще стигнеш
 до мястото, където ще видиш
 моята сянка как си почива,
 изтерзана, без мисъл, но с усмивка жива.
 И ще попиташ тогава -
 Къде е Той ?
 Сянката ще ти каже -
 Отиде в забрава
 и намери покой.
 Ще се обърнеш ти тихо
 и ще тръгнеш пак, знам.
 И ще тръгне със тебе сянката моя,
 защото била е винаги... твоя.
 26.04.2007  12:57

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам думи...
    Много е красиво!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....